Да се оттеглиш от корпоративния свят, за да се посветиш на детския сън и писането на книги – това го може само Мария Йонова, психолог и дългогодишен служител във фармацевтична компания с международно признание. Като бивш възпитаник Мария се завърна отново в Езиковата гимназия, за да представи пред учениците своята история – професионалния си път в сферата на човешките ресурси и дебютната си фентъзи книга – „Огняна“.

Работата в отдел „Подбор на кадри“ се оказва не толкова подходяща за нейния духовен мир и тя намира своето амплоа в свободната професия, където се раздава на 100%. И така вече 7 години. „Върнах се към неща, които обичах да правя като малка“, признава Мария. Днес тя рисува не с четка и бои, а с таблет. Съчетава въображението си с възможностите на дигиталните технологии, за да създава красиви илюстрации и цялостна визия на своите детски книжки. А те вече са няколко!

От малка обожаваща книгите, тя намира себе си в писането на собствени художествени произведения. Според нея писането не идва без четене и споделя, че за написването на „Огняна“ се вдъхновява от „Игра на тронове“ на Джордж Мартин, „Игрите на глада“ на Сюзън Колинс и от образа на Султана в „Железният светилник“ на Димитър Талев.

„Огняна“ е първата ѝ художествена книга – история, която не познава възрастови граници. Мистичен сюжет, преплетен с български народни поверия, представи за доброто и злото и онези невидими светове, които живеят в народното ни въображение. Книга, която еднакво силно може да докосне и младите, и по-възрастните читатели.

В непринуден и откровен разговор с ученици и учители Мария разкри как се е родила идеята за романа, какви са били вдъхновенията ѝ и колко труд, постоянство и търпение стоят зад написването му. А един детайл особено впечатли присъстващите – цели 70% от текста на „Огняна“ тя написва през телефона си! Защото понякога вдъхновението идва неочаквано и не чака да седнеш пред компютъра или белия лист.

Срещата беше много повече от представяне на книга. Тя беше среща с човек, който е имал смелостта да промени посоката, да повярва в таланта си и да даде живот на онова, което дълго е носил в себе си.